Пред вратата на един мелничар стояли два чувала със зърно. Те били толкова различни, че той дълго време отказвал да ги смели заедно. Толкова дълго, че в един момент решил, че много си приличат, дори са двете половинки на един хляб. Дали е стоял повечко на слънце или е пропушил трева, трудно ми е да кажа, май му помогнаха :(.
С голямо желание се заел да мели много различно-еднаквото зърно. Времето и то било с него, бели облачета се разхождали по небето, птички припявали, пролетта ухаела на буря. Духнал вятър, размахала мелницата дългите си ръце, завъртяло се мелничарското колело и ударило на камък. Мелничарят бил оптимист, някакво си камъче, какво толкова. Камъчето се оказало точно толкова проблематично, колкото и зърното от единия чувал, то определено притесняваше мелничаря и оправда страховете му.
По волята на съдбата зърното не е смляно, има неудобства от всякакъв характер, и не щеш ли, нашият мелничар се оказа хищник, направи чувалите на пух и прах :). Ммм"да, за него със сигурност мога да кажа, че не умее да играе идиот.
69696969696969696969696969696969696969696969696969