Паулу Коелю: Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис

От 18 юли, петък, на българския книжен пазар излезе „Изневяра“ – новият роман на Паулу Коелю. Предлагаме ви интервю с известния писател, предоставено от бразилското издателство „Sextante“. „Изневяра“ излиза с клеймото на „Обсидиан“. Преводач на книгата и интервюто е Вера Киркова-Жекова.

Защо избрахте изневярата за тема на новия си роман?

-          Аз съм в постоянен контакт с моите читатели благодарение на социалните мрежи и започнах да чета все повече коментари за депресиите. Отначало мислех да подготвя просто една публикация по темата и, тъй като във форумите можеш да си анонимен, карах хората да ми споделят повече за проблемите си. За моя изненада те не ми говореха за болестта, а за измяната. Не бях си го и помислял, но водейки по-обстойни разговори, разбрах, че темата е благодатна. Точно тогава, макар и все още подсъзнателно, у мен започна да се заражда идеята за книга.

Как точно проучвахте темата?

-          Когато влизах във форумите, в които се коментираше изневярата, аз не бях писателят. Отъждествявах се ту с жена, ту с мъж, ту с човека, който изневерява, ту с човека, на когото изневеряват. Така установих колко сложно и объркано е всичко в главите на хората. Изводът, до който достигнах, е, че те накрая се чувстват много наранени и се разделят. Като мнозина после съжаляват за това. Разбрах, че доста от случаите са свързани с кризите в брака, и реших да разработя сюжета на „Изневяра“ около онова, което ми се стори най-интересно. Написах книгата, сякаш беше готова в главата ми.

Какво беше усещането да пишете в първо лице, поставяйки се на мястото на жена?

-          Аз често постъпвам така. Вече написах „Единайсет минути“, сякаш съм проститутка, а „Край река Пиедра седнах и заплаках“ сякаш съм жената, която търси своя любим. Свързвам се и се сливам с определени герои по такъв начин, че ми е трудно да се разгранича от тях, докато пиша книгата си.

За да си отговори на многото въпроси, главната героиня минава през редица изпитания. Предателството може ли да бъде път към щастието?

-          Първо трябва да се даде дефиниция на думата „предателство“. Със сигурност то не е моят път към щастието. Пътят към щастието е да се проумее, че бракът не е нещо статично. Той е динамичен и непрекъснато се променя. Може някой мъж да е женен за една жена повече от десет години и да си въобразява, че е същата, каквато е била преди десет години, но тя не е. Тази жена се е променила, а и той самият се е променил. Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис.

Кое е препъникамъкът във връзката между двама души?

-          Това е опитът да се „вампиризира“ тази връзка. Някой да реши, че може да я запази все същата завинаги. Ако си с някого, то е от любов – никой не може да ти го налага. Нито обществото, нито децата. Трябва да бъдеш с някого, защото това внася радост в живота ти. Без тази радост ще ти е трудно да продължиш напред. Изключително важно е да се проумее, че на връзките трябва да се гледа като на едно голямо предизвикателство.

Любовта всичко ли може да прости?

-          Да. И най-големият пример за това е Исус Христос – прошката го спасява. Много е важно да се разбере същността на прошката. В една здрава връзка любовта може да прости всичко. Не казвам да приеме всичко, а да прости. Това очевидно включва и конфликти. Конфликтите са нормални и дори препоръчителни. Противно на онова, което се вижда на пръв поглед, те поддържат връзката жива. Аз самият съм женен от 34 години и до днес продължаваме да разговаряме и да обсъждаме всичко. Разбира се, че имаме трудни моменти, но продължаваме напред.

Съгласен ли сте с израза: „Сърцето не страда от това, което не вижда.“

-          Не. Онова, което очите не виждат, сърцето усеща още по-силно. Хората явно искат да се заблуждават. Но е глупаво извинение. Да пазиш една тайна и да криеш нещо е доста по-трудно, отколкото да си искрен и позитивен.

http://lira.bg/?p=73470

 

 

Без компромиси няма щастие и любов.....

Точно! Взаимността се гради на компромисите.

Лека нощ!

Допаднаха ми думите му. Толкова е жалко, но ние наистина забравихме да бъдем искрени и да правим компромиси в живота си. Така бихме живели много по-лесно...
Поздрави!

Ива, промениха се обстоятелствата, промени се и ценностната ни система. Хубаво е, че се пише на тази тематика. "Новата творба на Коелю е провокативна, посветена на размиването на границите между любовта и увлечението, приключението и самосаботажа. „Изневяра“ проследява историята на Линда, омъжена журналистка и майка. Нейният живот е комфортен, но предсказуем. Той се променя, когато се среща с мъж, с когото преди е имала връзка. Сега той е успешен политик. Линда решава да преследвата старата любов, пък макар и да си навлече негативи. Основни мотиви в книгата са рутината от всекидневните взаимоотношения и границата между желанията и морала."
Да загърби ли отговорността и да се впусне в авантюри? Къде отива доверието, уважението, взаимността, общия вървеж? Не е ли старомодно това за новото поколение, което съжителства? Не създава семейство.

Може би в това е смисълът на живота ни ... да разбереш, да простиш, да се радваш на всяка капчица щастие, в споделеност, ... Да ти е хубаво с всяка стъпка, че пътят го има, че ти самият си път.
Поздрав, Ати!

Мила Мег," ... да продължиш напред." Да в това е смисълът на живота ни...и въпреки това, ако нещата, независимо от прошката са непреодолими, може да допуснем и друг вариант. Всеки да поеме в своята посока. От това за съжаление страдат децата. Затова старите хора казват: "мъж се оставя само, ако пие и бие, другото е до време." После тяхната същност на мъжете е различна от тази на жената. Но, пак ще обърна внимание на това, че в основата е възпитанието и примерът на семейството, в което си пораснал." Изключително важно е да се проумее, че на връзките трябва да се гледа като на едно голямо предизвикателство." Затова е необходима устойчивост. И още, "любовта всичко може да прости?" Продължаваме напред.

Хубав ден, Мег!

Споделям много от написаното в интервюто, без компромиси
не е възможно да се върви напред заедно... срещат се двама души,
толкова различни, живяли до този момент различно, възпитавани
в различна семейна среда... Трудно е... но залагам на доверието
и споделянето, на мъдростта и любовта...
Споделям напълно : "Онова, което очите не виждат,
сърцето усеща още по-силно."...
Чудесен пост, Ати !

Мила Танечка, напълно споделям мислите ти. Тази мисъл и мен ме грабна. Тогава реших да споделя интервюто, което е публикувано в поредния брой на книжарница Хеликон. Отзивите са в различни нюанси. Чудесно е, че разглежда тази тема с актуално звучене. Сложни са човешките взаимоотношения, особено, когато вижданията за живота се разминават. И аз смятам, че водеща трябва да е любовта, доверието, уважението, взаимността. За да не долавяме със сърцето случващото се извън погледа ни. И все пак...животът се изнизва като пясъка между пръстите...

Хубава вечер!

Хубаво е да се правят компромиси във всяко едно отношение, стига да са достатъчно приемливи за нас! А, изневярата определено не всеки би могъл, да я преглътне..! Поздрави!

Особено за един Индивид м.у 40 и 50 г!!
Човек е склонен да прави компромиси, докато
е още “незрял “ духовно. Така оправдава и ...себе си ...
Една Истинска МЪдра душа, не прави компромиси с
Лъжите / и изневерите ,даже не ги допуска ,мадам tote :)))

[quote=gosho568]Хубаво е да се правят компромиси във всяко едно отношение, стига да са достатъчно приемливи за нас! А, изневярата определено не всеки би могъл, да я преглътне..! Поздрави! [/q

Благодаря, интересно виждане. Всичко е строго индивидуално. Вероятно авторът, освен проучванията по темата е привнесъл и известна доза субективизъм. Да не пренебрегваме факта, че нещата се пречупват през призмата на всеки един.

Поздрави!

Книгата трудно се чете, сякаш стилът на изразяване не е неговия. Не мисля, че споделеното от него е универсалното. Всичко е въпрос на възпитание и на обстоятелства. Споделеното от Вас не се препокрива с действителността. Своеобразията на проявления са много. Съгласна съм, "Една Истинска МЪдра душа, не прави компромиси с Лъжите / и изневерите, даже не ги допуска.." Но тук става въпрос за Истинска, Мъдра душа? А, колко са такива. Посредствеността се простира навсякъде, отклоненията ги има във всички възрастови групи. Отново достигнахме до възпитанието и примерът. И обстоятелствата. Може би, понякога е нужно да се изгубиш, за да откриеш себе си.