но се назовава така още преди хилядолетие. 
Фразата произлиза от средновековния английски език
и се използва, за да се разбере,
че появата й е истинско небесно знамение.

Тази нощ луната е палач. Разрязан от светлината, 
пейзажът вън не е дълбок и пълен с неочакваности,
а е видим и всичко в него - разпознаваемо.

Луната сега е обла, зряла, ослепителна. Все още е неотхапана, 
тя е същинска райска ябълка, отгледана в небесната градина.

Влиза тук не като подробност. Магически център.
Около него се завъртватзвезди, планети, спътници. 
Комети палят опашките си, 
метеори заблестяват като късове самородно злато. 

Дъждът потръпва по течението на тъмния вятър
и въздухът се рони на сребърни люспи.
Засилен в орбитата, той чертае из космоса тънки спирали, 
които постепенно се изправят на редове
с непознати букви и неразгадаеми знаци.    
А галактиките се въртят опиянени -
някои се бавят, други пък - избързват.
Искрят като прашинки в космоса, забравили постоянните си места.
И отдавна тръгналата си стара тъга лети някъде из този кобалтов свят. 

Луната изгря, за да обезсмърти пейзажа със вараковия си нимб. 
И уличната котка под дървото заспа в топлия рижав кръг. 

Синята луна. Само тази нощ. Стъпила на пръсти върху мрака, 
тя е самият рай. А аз без далекоглед виждам крайния квартал на ада,  
затворен в оранжевия й пръстен – точно сега, и точно тук.

Сп. "Факел"