Прочетен: 2930 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 09.05.2010 18:58
Не си подхождаме ни в профил, ни в анфас,
дори и в гръб сме "Дон Кихот и Санчо".
Невярна гледка, погледи дъхтят след нас,
подрънква шлемът ти и празното ми канче.
Романът друг e, подходящ е новият ти кон
на вътрешния устрем - има дълга грива.
А мен ме чака пак размътеният Рубикон
и бреговете мамещо под стъпките се сриват.
Но няма връщане, нагазих със сърце, с нозе.
Оттатък дебне по-реалната ми половина.
Прещраква въздухът със вятърното си резе.
Ограби любовта ми и ме опива с медовина.
Но нека повървим из развиделения мираж.
Там мелниците ръкомахат и ни благославят.
За мен не ти е нужен, Рицарю, кураж.
И на такива като мене - също. За да се удавят.
Та всичко е первфектно. В своя си баланс!
Разбирам, щом в миража бурята отмина.
Какъв роман, о, Спътнико?! Дори не е романс.
Ще се събудя, но поне ще зная, че те има.
И на такива като мене - също. За да се удавят.
и твоята самоирония - свободна си, мей
със ... самоирония:)
подрънква шлемът ти и празното ми канче.
!!!!!!!!!!!!!!!!!
Малко по-тихо е...